Застраховки

Публикувано от

Застрахователните компании у нас прилагат всевъзможни трикове само и само да не плащат обезщетения на пострадали клиенти. Вероятно причините за това се коренят в  икономическата криза, но по-често това е изградена политиката на дружествата. За това алармираха днес от Асоциацията за защита на застраховани и пострадали при ПТП. Според председателя на УС на НПО-то - адв. Георги Вълков, от началото на тази година набира скорост проблем с предявяването на граждански искове в рамките на наказателен процес при ПТП с пострадало лице.
По принцип в наказателен процес пострадал при ПТП може да предяви и граждански иск заедно с наказателния иск. Фактът, че увредената страна е предявила граждански иск, не влияе на правото й да участва в наказателното производство като увредена страна.
"Нашата практика сочи множество примери как в рамките на един наказателен процес, когато има уважен граждански иск, пострадалото лице не може да си получи обезщетението от застраховател", коментира Вълков и обясни: "На пострадалия се издава изпълнителен лист срещу виновния водач. С този изпълнителен лист пострадалият отива при застрахователя с искане да изплати обезщетението. Застрахователят обаче отказва плащане на обезщетение заради противоречива съдебна практика. Едни съдебни състави приемат, че застраховател не бива да плаща обезщетение по изпълнителен лист, защото в рамките на процеса срещу застрахователната компания може да бъде издаден  и друг изпълнителен лист, и така да се стигне до двойно плащане  за едно и също нещо. Други състави обаче приемат, че не е пречка от застрахователната компания да се иска изплащане на обезщетение, тъй като в Кодекса на застраховането е записано, че когато се представи изпълнителен лист, застрахователят би следвало да плати". Въпросът е отнесен до Върховния касационен съд още в началото на годината, но и до днес няма излязло тълкувателно решение. Ако съдът приеме хипотезата, че искът срещу застраховател е недопустим при издаден изпълнителен лист срещу трети причинител, това би означавало, че когато има граждански иск в един процес, пострадалите лица няма да могат да си искат парите от застрахователя, а ще трябва да се обърнат към прекия извършител. Прекият причинител пък впоследствие ще си получи парите, с които е обезщетил пострадалото лице. Тук не става дума за случаите, когато виновното лице е предизвикало ПТП след употреба на алкохол или упойващи вещества - при такива обстоятелства застрахователите категорично не плащат никакви обезщетения и пострадалите си получават парите от виновния водач. Колко от виновните за пътните инциденти водачи обаче разполагат със свободни суми за изплащането им на потърпевшите? Понякога тези суми са доста сериозни, коментира Вълков. "В момента се процедира точно така - има ПТП, има пострадали лица, има застраховка, а застрахователите не плащат", добави още той. Какъв е изходът? Пострадалите да не предявяват граждански искове, а да се конституират само като частни обвинители, посъветва Георги Вълков. Той добави още, че в около 80 на сто от случаите в момента хората предявяват граждански иск, което означава, че те не могат да получат застрахователно обезщетение. Формално погледнато, застрахователите са прави, но от житейска гледна точка и дума не може да става за справедливост. Житейската драма на тези хора е достатъчно голяма, за да бъде обвита в законови норми и параграфи. Всеки един от пострадалите нерядко носи последиците от инцидента ако не като физическа травма, то поне като психологически проблем, коментира още Вълков. 
Друг проблем, откроен от асоциацията, е въпросът с размера на платените обезщетения. Нито един застраховател не плаща по доброволен ред адекватни обезщетения на жертвите на пътни инциденти. Платените суми пък са на нива от 2003-2004 година, когато лимитите бяха много по-ниски, отколкото са сега, посочи Георги Вълков. Средна телесна повреда, например, "струва" около 5-6 хиляди лева. За сравнение, обезщетенията към чуждестранни граждани са в пъти по-високи. Допълнително проблем създава и съдебната практика, която  и тук тълкува нееднозначно, а на места дори противоположно казусите - един съдебен състав може да реши, че смъртен случай следва да се овъзмезди със 150 хил.лева, да речем, а друг - с 50 хил. лева. Последното е особено характерно за съдилищата в провинцията.
Щом въпросът дойде до плащания, застрахователните компании обикновено или предлагат подписването на доброволно споразумение с изплащане на потърпевшия по-ниско обезщетение, или, ако не е съгласен на този вариант, предпочитат клиентът да ги съди.
Също голям проблем у нас се явява и въпросът с присъдите при ПТП-та със смъртен изход. Повече от 50% от делата при ПТП със смъртен изход завършват с условни присъди. Така се налага мнение, че виновните шофьори обикновено не влизат в затвора, а се отървават с глоба и условна присъда, обяви Вълков. В случаите, когато виновният водач е употребил алкохол, ефективни присъди се издават само ако алкохолът в кръвта е над 1,2 промила.
Пострадалите застраховани имат най-големи проблеми със застрахователите при представянето на всички изисквани документи, при съдебната фаза, при изплащането на средства за лечение на пострадалите, както и при финансово покриване на разходите за психологическо възстановяване на пострадалите. Само две застрахователни компании викат пострадалите на комисии, останалите дори не си правят този труд.
За да стимулират обществената дискусия по въпроса за правата на пострадалите при ПТП застраховане, от асоциацията обявиха журналистически конкурс. До октомвври управителният съвет на НПО-то ще събира материали от всички медии. Победителите ще получат парични награди.