Застраховки

Публикувано от

Около 25% от хората са финансово неграмотни. Това сочат резултатите от проучване нивото на финансова грамотност и нуждата от финансово обучение, проведено от FINAncial LIteracy STimulation. Проучването обхваща 1400 анкетирани потребители от 5 страни - България, Гърция, Германия, Кипър и Франция. От България участниците са 299, съобщи Марио Каменов, директор на Центъра за продължаващо и професинално обучение към Висшето училище по застраховане и финанси.
Основните групи участници в проучването са във възрастта 50-64 г. (32,78%), 35-49 г. (29,77%), 25-34 г. (21,4%). Жените представляват 59,53 на сто от всички запитани.
Най-много анкетирани работят в частния сектор - 36,45%. В публичния сектор са 33,78% от запитаните.
Основната категория анкетирани е с висше (49,16%) или средно (49,49%) образование.
Женени с деца са  64,21% от отговорилите.
Изследването е проведено под формата на интервю и въпросници, като питанията са съсредоточени в две части – “Икономическа грамотност” и “Финансова грамотност”, с общо 30 въпроса с време за отговор 30 минути.
Още на входа на изследването организаторите се сблъскват с проблема с малкото или никакво разбиране на целите на проучването от страна на потребителите. Друг срещнат проблем е срамът от незнание.
В частта за икономическа грамотност проучването е използвало елементарни въпроси, за да определи базовите знания на анкетираните. Използвани са въпросите "Кой определя какви стоки и услуги да се произвеждат във вашата страна", "Когато избира между два продукта, човек винаги трябва" (да залага на какво), "Ако цената на говеждото се увеличи двойно, а цената на пилешкото се  запази, какво избират да купуват хората" и др. Процентът на вярно отговорилите превишава този на невярно отговорилите или неотговорилите, тъй като въпросите са логични и не изискват специални знания.
В частта, касаеща пари и инфлация, въпросите са по-трудни. По-голямата част от анкетираните са дали верни отговори, като това са хора между 35-49 години. Все пак процентът на верните отговори не е така силно изразен, както в първата част. Въпросите в тази част са: "Цената на кредитите се измерва с...", "Кои от изброените инвестиции носят най-голям риск от загуба на стойност поради инфлация" и др.
Към българските потребители допълнително са зададени въпросите "Когато избирате финансова институция, кое определя избора Ви на първо място?" (най-много отговорили Репутацията на институцията - 43,81%); "Когато избирате финансов продукт/услуга, кое определя избора Ви на първо място?" (Лихвените равнища - 36,79%, Условията на ползване-32,78%) и др.
На въпрос "Доколко познавате финансовите продукти" по-голяма част от потребителите смятат, че не ги познават добре, а дори да знаят за тях, не разбират информацията, която ги съпътства. Голяма част от анкетираните смята, че финансите са сложно нещо.
Независимо от семейното си положение и статуса и образованието, около 20-25% от хората смятат, че не  притежават достатъчно финансова култура, която да ги превърне в активни потребители на финансови услуги. Тези хора не са в състояние да разбират информацията в общественото пространство.
Зададените въпроси в областите пенсионно осигуряване, банкови продукти, доверие във финансовите институции и др. сочат, че главните пропуски във финансовата грамотност на хората са в областите пенсионно и социално осигуряване, начини за инвестиране, влияние на инфлацията, данъци. Потребителите в България не са съвсем уверени при набавянето на акуратна и навременна финансова информация, която би им била от полза.
Дори и клиенти на банкови услуги не разбират добре условията по продуктите, които ползват и съответно не знаят как да се възползват от тях, така че да извлекат максимална полза.
Съществува и известна степен на недоверие към финансовите институции, въпреки че повечето анкетирани потребители се уповават на репутацията на институциите.
Потребителите се доверяват повече на информация предадена “от уста на уста”.
Липсата на подходящи програми и политика към повишаване грамотността на възрастните в България, като и резултатите от проучването, налагат мнението, че обучение, имащо за цел да повиши финанансовата грамотност, е нужно за българските потребители, за да могат да бъдат активни потребители, които правят информиран и интелигентен избор, гарантиращ сигурност за тях и техните семейства.
Резултатите на анкетираните в петте страни са почти еднакви.