Застраховки

Публикувано от Dnevnik.bg

Банките започват да привличат клиенти за спестовни депозити и сметки. Този тип продукти са с по-дълъг срок - поне дванайсет месеца. За два дни две банки от топ 10 - ОББ и Банка "Пиреос", обявиха нови оферти по такъв тип продукти. По време на депозитната война най-предлаганите и търсени срокове по депозити бяха от три до максимум шест месеца.

Те бяха и при значително по-високи лихвени нива - до около 9-10% годишна лихва за левове и 7-8% за евро. Предложението на ОББ е за спестовна сметка "Мое решение" със срокове от 12, 36 или 60 месеца с лихви между 6% и 2.85% в левове в зависимост от конкретно избрания срок и това дали се тегли от сметката или не по време на срока й.

В евро лихвите са между 5.50% и 2.35%. На Банка "Пиреос" продуктът е комбинация между спестовна сметка и краткосрочен депозит. Лихвата по спестовната сметка е плаваща - 2.40% за левове и 1.75% за евро. В момента явно банките се преориентират към търсенето на по-дългосрочен ресурс, който е и по-устойчив, тъй като няма кредит със срок от три до шест месеца.

"Тенденцията, която започва да се очертава, е предоставяне на по-високи лихви при депозитите с по-дълги срокове - тези за срок от 12 и 24 месеца. Именно те представляват по-устойчив за банките ресурс и е логично те да предоставят по-високи лихви именно по тях", констатираха от финансовия портал "Моите пари" в месечния си обзор за пазара на банкови продукти през март 2010 г. Тогава предприетите от банките по-чувствителни намаления на лихви бяха на краткосрочни депозити до три месеца.

Обемът на спестовните депозити на физически лица към края на миналата година е 4.016 млрд. лв. при 17.3 млрд. лв. обем на срочни депозити (с по-малък срок), показват данните на БНБ. Общият обем привлечени средства от домакинствата към края на миналата година е 25.6 млрд. лв.

Банките имат в портфолиото си този тип дългосрочни спестовни продукти. Допреди няколко месеца обаче те бяха концентрирали вниманието си върху набирането на ликвидност на местния пазар поради ограничения достъп до ресурс навън и липсата на финансиране от банките майки.

За да привличат средства от населението и фирмите, те обявяваха атрактивни лихви на високи нива за краткосрочни депозити, което доведе до явленията "депозитна война" и "депозитен туризъм" (след изтичане на промоционалния период по депозита с високата лихва клиентът отива в друга банка за нов две-, три- или шестмесечен период с висока лихва).

Това обаче беше и един от факторите за увеличение на лихвите по кредитите. Постепенно депозитната война утихна и от есента на миналата година трайно се оформи тенденция за спад на лихвите по срочните депозити